Всеки първокласник, пък и всеки малчо в детската градина, знае, че 9 май е Ден на Европа. Почти няма обаче ученик, който да е наясно – защо.

Трудно е да отговорим защо Европейският съюз взема решението фактически да обяви втори Ден на Европа, след като вече за такава знакова дата е приет 5 май  (Ден на Съвета на Европа).

Денят на Съвета на Европа е в чест на  неговото основаване през 1949 г., докато Денят на Европейския съюз бележи деня, в който е било предложено създаването на предшественика на ЕС – Европейската общност за въглища и стомана – през 1950 г. Фактически за празник е обявен не денят на подписването на учредителния договор (18 април), а оповестяването на самата идея от френския министър на външните работи Робèр Шумàн, който прочита официално становище на своето правителство.

А ето и самият текст на това френско предложение за икономическо сътрудничество:

Световният мир не може да бъде запазен без съзидателни усилия, пропорционални на опасностите, които го грозят.

Приносът на една организирана и жизнена Европа към цивилизацията е много важен за поддържането на мирни отношения. Начело на борбата за обединена Европа от повече от 20 години, Франция винаги е имала за основна цел да служи на мира. Обединение на Европа не бе постигнато и се стигна до война.

Обединението на Европа няма да стане изведнъж или според някакъв специален план. То ще бъде изградено чрез конкретни постижения, които първо създават чувство на солидарност. Обединяването на европейските народи изисква премахване на вековното противопоставяне между Франция и Германия. Всяко предприето действие трябва на първо място да се отнася до тези две страни.

С оглед на това френското правителство предлага незабавни действия по един конкретен много важен пункт.

То предлага френско-германското производство на въглища и стомана като цяло да бъде поставено под контрола на общ Висш орган в рамките на организация, отворена за участие към другите европейски страни. Обединяването на производството на въглища и стомана веднага ще създаде база за икономическо развитие като първа стъпка към европейска федерация и ще промени съдбата на регионите, отдадени дълго време на производството на оръжия, на които те самите най-често бяха жертви.

Така установената солидарност в производството ще направи евентуална война между Франция и Германия не просто немислима, но и практически невъзможна. Създаването на това мощно производствено обединение, отворено към всички желаещи да участват страни и целящо да осигури на всички държави-членки основни суровини за промишлено производство при еднакви условия, ще положи действителните основи на тяхното икономическо обединение.

Това производство ще бъде предложено на света като цяло – без предпочитания или изключения – с цел да се допринесе за повишаването на жизнения стандарт и за насърчаването на мирните постижения. Европа ще може, разполагайки с повече средства, да се стреми към изпълнението на една от основните си задачи: развитието на африканския континент.

По този начин бързо ще стане ясно, че общите интереси, които са задължителни за създаването на обща икономическа система; могат да бъдат зрънцето, от което да се роди по-широка и дълбока общност между страни, дълго време противопоставяли се една на друга чрез кръвопролитно разделение.

Чрез обединяването на основното производство и създаването на новия Върховен орган, чиито решения ще бъдат задължителни за Франция, Германия и другите държави-членки, това предложение ще доведе до полагането на основите на европейска федерация, необходима за запазването на мира.

За да подкрепи постигането на набелязаните цели, френското правителство е готово да започне преговори въз основа на следното.

Задачата на Върховния орган ще бъде да осигури модернизирането на производството и повишаването на неговото качество във възможно най-кратък срок; снабдяването на френския и германския пазари, както и на пазарите на другите страни членки, с въглища и стомана при еднакви условия; общото развитие на износ към други страни; изравняването и подобряването на условията на живот на работниците в тези сектори.

За да постигнем тези цели, започвайки от много различни равнища, на които се намира в момента производството в държавите-членки, предлагаме въвеждане на някои преходни мерки – като използване на производствен и инвестиционен план, създаване на компенсаторен механизъм за изравняване на цените и на фонд за преструктуриране, който да улесни рационализирането на производството. Движението на въглищата и стоманата между държавите-членки веднага ще бъде освободено от всякакви мита и транспортните разходи няма да се различават. Постепенно ще бъдат създадени условия, които спонтанно ще доведат до по-рационално разпределяне на производството на най-високото ниво на производителността.

За разлика от международните картели, които налагат ограничителни практики на дистрибуцията и експлоатацията на националните пазари и целят поддържането на високи печалби, организацията ще гарантира сливането на пазарите и разширяването на производството.

Определените по-горе основни принципи и мерки ще бъдат включени в договор, подписан от страните и предложен за ратифициране на техните парламенти. Необходимите за изясняване на подробностите по изпълнението преговори ще бъдат проведени с помощта на арбитър, определен с общо съгласие. Неговата задача ще бъде да следи дали постигнатите споразумения отговарят на изложените принципи и, в случай на безизходица, да определи какво решение да бъде взето.

Общият Върховен орган, натоварен с управлението на схемата, ще бъде съставен от независими лица, назначени от правителствата, като представителството им ще бъде еднакво. Ще бъде избиран председател чрез общо съгласие на правителствата. Решенията на органа ще бъдат задължителни за изпълнение във Франция, Германия и другите държави-членки. Ще бъдат взети съответни мерки за начини на обжалване на решенията на органа.

Към органа ще бъде акредитиран представител на ООН, който ще изготвя два пъти годишно доклад до ООН за работата на новата организация, най-вече що се отнася до придържането към нейните цели.

Институцията на Върховния орган по никакъв начин няма да предопределя методите на собственост на предприятията. При изпълнението на функциите си Върховният орган ще взeма предвид правомощията на Международния орган от Рур и всички задължения, наложени на Германия, докато те са в сила.