В препълнена зала и с много въпроси посрещнаха жителите на Врабево Донка Михайлова, кандидат за трети мандат като кмет на община Троян, както и кандидатите за общински съветници от „БСП за България“.

Васил Гадевски, кандидат за общински съветник и настоящ общински съветник, представи г-жа Михайлова. Но не наградите, не отличията, получени за работата като кмет и заместник-председател на Сдружението на българските общини бяха в центъра на разговора, а успешното 8-годишно управление.

След два мандата под ръководството на Донка Михайлова община Троян е неузнаваема. Подменени са 85% от ВиК-инфраструктурата на общината. Реновирани и санирани са всички обществени и държавни сгради, културните институции и повечето училища и детски градини. 3 пъти са увеличени средствата за инфраструктурата на общината. Мрежата от социални услуги е навярно най-успешната сред средните общини.

Цифрите, представящи развитието на общината, са красноречиви.

Ако по време на предишния мандат (на ГЕРБ) капиталовите вложения за общината са били 913 000 лева, то за двата мандата на „червения кмет“ капиталните разходи са както следва:

I мандат – 2 100 000 лева

II мандат – 2 930 000 лева.

За третия мандат Донка Михайлова поема ангажимента тази сума да нарасне до 3 200 000 лева.

Конкретно във Врабево инвестициите за втория мандат на Михайлова са близо половин милион (около 440 000 лева), разпределени както следва:

2015 г. – 184 309 лева

2016 г. – 59 740 лева

2017 г. – 56 037 лева

2018 г. – 33 511 лева.

2019 г. – 100 000 лева (до момента)

Разбира се, въпреки всичко направено, хората естествено споделиха болката си – закритото училище.

Аргументирано Розалина Русенова, заместник-кмет на общината и кандидат за общински съветник, обясни как се е стигнало до закриване на училището във Врабево. В основата са променената законова база, наложеният  прибързано и без никакви дебати Закон за предучилищното и училищното образование, различни наредби. Не на последно място – личните интереси на отделни личности, неразбирането, нежеланието да се потърси консенсус.

Да, тежко е в село, в което имаше няколко училища, днес да не се чува училищното звънче. Но това е болката на много села, на Българското село.

В края на събранието развълнувано се изказа и Йовка Илиева:

„Винаги ще има доволни и недоволни. Направете си извода. Училището се затвори. Кооперацията се разграби – защото ние чакаме. Не предприемаме нищо. Все друг да ни свърши работата.

Сега можем да подкрепим един доказано добър кмет.

Нека го подкрепим!“