Датата 19 август 1991 г. остава в историята на Русия с опита за преврат, известен като „августовския пуч“. Ето какво е отбелязано в Уикипедия за това събитие:

„Августовският пуч в Русия от 1991 г. е опит за отстраняване на Михаил Горбачов от поста Президент на СССР, организиран от група консервативно настроени заговорници от ръководствата на ЦК на КПСС, правителството на СССР, армията и КГБ, в периода 19 август – 21 август 1991 г. Водачите на преврата смятат, че реформистката политика на Горбачов е отишла твърде далеч и че новият Съюз на суверенните държави, който Горбачов започва да договаря, предоставя твърде много самостоятелност на републиките. Въпреки че превратът се проваля след два дни и Горбачов се завръща на власт, събитието трайно дестабилизира Съветския съюз и спомага за забраната на КПСС и разпадането на Съветския съюз.“

Защо си спомних за този ден? Снощи (19 август 2021 г.) бях на концерт с изпълнения на арии от оперети. Формация „Кантабиле“ представи в бар-вариете „Нюанси“ жизнерадостни музикални произведения. Преди 30 години бях аспирант в Санкт-Петербург и слушах съвсем друга музика. През 2017 г. бях в Москва и гледах „Лебедово езеро“ в концертната зала на хотел „Космос“. Ето какво съм написал по този повод в непубликуван пътепис:

„По времето на Съветския съюз „Лебедово езеро“ бе запазена марка за извънредна ситуация. Когато почина Брежнев, в продължение на денонощие никой не съобщи този факт, но през цялото време телевизията показваше именно този балет. В продължение на две години и нещо гледахме балета още два пъти – при смъртта на Андропов и Черненко. На 19 август 1991 пътувах с влак от София за Ленинград. Събудих се рано сутринта с някакво тревожно чувство. За да не преча на останалите в купето, излязох в коридора на вагона. Надявах се съзерцанието на безкрайното руско поле да ме успокои. По коридора нервно крачеше шаферът. Скоро изплю камъчето:

– Майка му стара, цяла нощ предават „Лебедово езеро“, пак се е случило нещо!

Скоро разбрахме, че е извършен преврат. На власт бе дошъл тъй нареченият Държавен комитет за извънредно положение. Докато пристигнахме в Ленинград, той вече бе свален от народа. Нещо, което смелият журналист Александър Бовин предсказа още на пресконференцията на членовете на комитета. За добро или зло демокрацията бе набрала скорост…“

Васил Радойчевски