Всяка година на 6 септември се обръщаме назад – към времето, от което ни делят десетилетия. Към онези вдъхновени, възторжени и по своему странни мигове, когато мъничка, разкъсана и съвсем млада България направи немислимото.

Българите се осмеляват да не се подчинят на могъщите разпоредби на варварския Берлински договор, зачеркнал мечтата за свободна българска държава.

Българите се осмеляват да се противопоставят на ония самонадеяни политици, които, нарекли себе си „великите сили“, прекрояват граници, решават съдбата на хора и народи.

Българите се осмеляват да съединят парчетата на майка България.

Защото бъдещето на един народ е в неговите ръце.

Честит празник!

На снимката: Българският таен централен революционен комитет, 1885 година. Седнали, І ред, отляво надясно: Антон Мумджиев, Тодор Гатев, Продан Тишков-Чардафон, Захарий Стоянов, Иван Андонов, Иван Арабаджията, неизвестен. Седнали ІІ ред, отляво надясно: Иван Стоянович-Аджелето и поп Ангел Чолаков. Прави, отляво надясно: Недялка Шилева, Спиро Костов, Димитър Ризов, Петър Зографски, майор Коста Паница, Спас Турчев.

Пловдив, Източна Румелия, лято 1885 г.