На 13 октомври 1907 година е роден Иван Хаджийски…

Всеки троянец знае кой е Иван Хаджийски…  Дали пък знае? Дали ще знаят и тези, дето идват след нас, кой ВСЪЩНОСТ е Иван Хаджийски?

Какво знаем извън баналничките словосъчетания: „голям / велик троянец“, „баща на българската  социология“ (това впрочем не е вярно), „социален психолог“? А, да. Няма как да го скрием – марксист… Но, разбира се, най-добре е да се премълчи.

Иван Хаджийски е част от експлозията на дарования, от блестящия фойерверк от личности, които Троянско дава на България: Васил Балевски и Васил Таслаков; Димитър Гимиджийски и Ламар; Найден Шейтанов и Никола Шипковенски; Пенчо Дренски, Лиляна Кисьова, Екатерина Ненчева (нея пък хептен я забравихме), Минко Николов…

Да припомним накратко. Започва да пише още като ученик, почти дете започва да изпраща материали в периодични издания. Учи философия, а след това и право в Софийския университет. Още като студент става член на Българската комунистическа партия (за което е и арестуван). През 1931 г. провежда първата си анкета сред троянските занаятчии – и именно социологическата анкета става един от основните, най-характерни негови изследователски методи. През този период е и познанството му с големия български философ Димитър Михалчев, като  публикува първите си научни статии в неговото списание „Философски преглед“. Ето впрочем какво пише Михалчев, учен от европейски мащаб, за Хаджийски:

„Иван Хаджийски е от хората, на които природата е давала, давала, та се е забравила. Отворила черепа му и наливала, наливала, та не мерила. Той беше всестранно надарена личност. При мене, в моето списание, дойдоха много надарени хора. Едни напредваха, други пропадаха. Едни създадоха нещо, други не оставиха нищо, освен името си. Аз възлагах големи надежди на трима души: Иван Хаджийски, Крум Ахчийски и Ефрем Каранфилов. Това беше моята надеждна тройка. Безспорно най-талантливият от тях беше Хаджийски, с най-голям заряд, с най-далекобойна артилерия. Той можеше да разбие всяка крепост“.

Добре познатият на троянци паметник на Хаджийски припомня за един интересен период от живота на Хаджийски – от 1936 г. той започва своите обиколки на България с велосипед, среща се с различни хора и проведените анкети стават основа на фундаменталното му изследване „Бит и душевност на нашия народ“. Разбира се, това не би могло да стане без безрезервната подкрепа на съпругата му Петрана Ахчийска (сестра на Крум Ахчийски), която отглежда самичка двете им деца.

И – отново една типична, силна, характерна за Хаджийски постъпка. Въпреки че има възможност да остане в тила, да не отива на фронтовата линия, Иван Хаджийски се включва във втората фаза на Втората световна война като доброволец – най-отпред. И загива буквално в първите дни, съвсем близо до границата, до село Власотинци, на връх Връшка чука.