Бях на първия точно преди една година. Много ми хареса. Обещах си непременно да отида на втория. Удържах на думата си. Останах възхитен от видяното и чутото. Нивото на фестивала е още по-високо. Браво на организаторите!

Вторият фестивал на музиката и изкуствата „JAM ON THE RIVER“ вече е международен. Не само заради двамата музиканти от Германия – Матиас Дьорзам и Кристофър Херман, но и заради чужденците в публиката. Видях мотоциклет с турска регистрация, а няколко човека общуваха помежду си на английски.

Тазгодишният фестивал е посветен на мотоделтапланериста Румен Иванов, инициатор на първия фестивал миналата година, който през май загина при нещастен случай.

Миналата година фестивалът започна в 19:00 и продължи около три часа. Тази година, съгласно предварителната програма, началото е в 13:30, а продължителността – 8 часа. Няколко ангажимента ми попречиха да присъствам през цялото време. Избрах си секцията, в която на сцената е Вероника Тодорова. Тя започва в 19:00 часа.

Изпълнителите, които съм пропуснал са: Радко Петков, победителят от „Гласът на България“ за 2017 г.; групата за народни танци „Здрави“ към Софарма (с. Врабево); Ани Ненова, носителка на първа награда от „Път към славата“ (отначало самостоятелно, а по-късно в дует с Радко Петков); ансамбълът за народни песни и танци „Елица“ към читалище „Христо Ботев“ с. Врабево; група „NOVO5“ (чух последното им парче – „Преходът“).

Пристигайки в местността „Лъката“, където се провежда фестивалът, неволно правя сравнение с миналата година. Фестивалът е станал по-питомен и градски. Обособени са повече места за паркиране, има химически тоалетни, срещу сцената е оборудвано заведение за хранене с достатъчно седящи места под покрив, за да няма изненади от времето. Освен традиционната скара се сервират и готвени ястия, при това доста разнообразни. За бирата няма да говорим.

Както и миналата година имаше бали със сено за сядане, но бяха по-малко или пък бяха скрити в шатрите заради дъжда, който беше валял преди да дойда. Селските ми гени ме влечаха към сеното, но не се вредих да седна върху него. Спомних си обаче за съчетанието от ухание на билки и хубава музика от миналата година.

Руслана Попсавова ме запозна с Вероника. Разменихме по няколко думи. И в живота Вероника е толкова очарователна, колкото на сцената. Харесвам хората, които, постигайки успехи и слава, не забравят корените си и не се правят на „голямата работа“.

Общото между Вероника Тодорова, Радко Петков и Ани Ненова е, че те са възпитаници на известния музикален педагог Мариета Жекова, ръководител на студия „Гласове“ при НЧ „Наука“. Мариета беше сред публиката, радваше се на възпитаниците си, изпитваше удоволствие от музиката. Мисля си, че това бе един много щастлив ден в живота ѝ.

Галя Керезова, кмет на Дебнево, се обърна с приветствени думи към публиката. Благодари на всички, които проявиха търпение и останаха до края – въпреки променливото време. Благодари на Вероника за организирането на фестивала, който прави с. Дебнево разпознаваемо и привлича туристи в него. Пожела ѝ здраве, енергия и сили, за да събере догодина тройно повече хора. Галя поднесе на Вероника цветя от името на кметството.

След това на сцената се качи JAM BAND-а: Вероника Тодорова (акордеон), Матиас Дьорзам (кларинет, саксофон), Кристофър Херман (виолончело), Ангел Димитров (китара) и Стефан Тодоров (ударни). Вероника обясни, че тя познава всички музиканти, но те не са се познавали преди концерта. „Идеята на нашия репертоар е да свирим собствени композиции“, поясни Вероника.

Първата изпълнена композиция бе „Одринска чаршия“ на Ангел Димитров. Последваха две композиции на Матиас Дьорзам – „При теб“ и „За малките моменти“. Четвъртото парче беше на Кристофър Херман. Дойде ред и на Вероника. „Това е моята първа завършена композиция по случай фестивала. Парчето носи идеята на реката, как се лее. Затова се казва „Dance of the river“ („Танцът на реката)“, поясни Вероника. В композицията имаше едно местенце (няколко тончета, по думите на Вероника), в което публиката да излее гласовете си като реката. Вероника подаде сигнал и публиката се включи. Получи се! Последва едно парче на великия Тони Чикория от далечната 1972 г. По сценарий то трябваше да е последно, но публиката не искаше да се разделя с музикантите. След бурните аплодисменти те изпълниха още една композиция на бис.

В този момент на сцената се появи Цветелина Калчева, секретар на община Троян. Тя поднесе на Вероника букет цветя от името на кмета на общината Донка Михайлова.

Публиката покриваше целия възрастов диапазон и беше много ентусиазирана. Танцуваше, ръкопляскаше, подвикваше „Браво!“, изпитваше истинска наслада от концерта. Срещнах свои познати от Ловеч, които похвалиха фестивала и богатия културен афиш на Троян.

Преди да си тръгна на сцената отново се качи Радко Петков, за да изпълни две народни пести. В това време се появиха и момчетата от духова музика „Заедно“, които ще свирят в заключителната секция на фестивала.

Вероника Тодорова е съчетание на очарование, енергия, музикална страст, обаяние, оптимизъм… С всичко това и с безупречното владеене на акордеона, тя омайва публиката. Живот и здраве, догодина пак ще дойда на фестивала. Елате и вие.

Васил Радойчевски