След първия тур на местните избори – нищо ново. ГЕРБ продължава да е основната политическа сила почти в цялата страна, което след дългогодишното им управление си е направо чудо. Никакви големи или малки скандали, които от години се застъпват един с друг, не им пречат да запазят стабилното си присъствие в управлението.

А преди години не беше така. Зърнената и банковата криза при Жан Виденов накараха обществото да се вдигне срещу БСП, приватизационните скандали при Костов го изхвърлиха от властта, имотите на Симеон Сакскобургготски изтриха НДСВ от политическия живот, а злощастното гласуване за Дилян Пеевски доведе до трайното излизане на БСП от управлението. Защо сега е различно? Защо многобройните разкрития за корупция на всички равнища в ГЕРБ не му пречат да печели избори? Част от отговора може би е в уникалната способност на Бойко Борисов да убеждава широката публика в правотата си, но това не е достатъчно. Има и друго обяснение.

Преди години, докато БСП беше в силата си, социолози (активни и днес) развиха тезата, че ако тя наложи деполитизация на населението и то престане да се вълнува от политика, властта ще се стабилизира. Това беше наречено нормализация.

Е, струва ми се, че днес вече живеем в такава „нормализирана” държава. Защото хората вече се отвратиха от политиката и, поставени пред избор, предпочитат или да не гласуват, или да подкрепят управляващите. Защото независимо дали им харесват или не, те са познатото зло, с което са свикнали, и не искат да рискуват с новото и непознато зло. Отровният плод на деполитизацията е нарастващото отвращение към политиката и към партиите в частност.

Отвращението беше постигнато с усилията на всички партии, показали при управлението си завидни „умения” да се възползват от властта. Само че ще припомня как отвращението към партиите помага на превратаджиите от 19 май 1934 г. да забранят всички партии – за радост на гражданите. Но липсата на партии позволява на цар Борис III през следващите 10 години да управлява необезпокояван с всички произтичащи от това последици.

Подобен опит за деполитизация на обществото правят управляващите и през 60-те години, като насочват гражданите към материални блага – коли, апартаменти, вили, екскурзии и т.н. Целта е да престанат да се бъркат в управлението на БКП. Този експеримент не завършва добре – идеята, че консуматорството движи икономиката е американска, където има изобилие от стоки, докато за социалистическата икономика с присъщия ѝ дефицит тя по-скоро делегитимира системата.

Но да се върна към днешната реалност. Моето обяснение за трайното присъствие на ГЕРБ във властта е деполитизацията на обществото, което вече не се вълнува от политически програми и идеологии. Бойко Борисов и неговият ГЕРБ вече се идентифицират с властта, те все повече се вкопават и изглеждат безалтернативни. Така както изглеждат Тодор Живков и БКП през 70-те години.

Местните избори не показват никакво господство на дясното в българската политика. Примерът на Русе е показателен: една журналистка от Русе напомни, че от 16 кандидати за кмет само Пенчо Милчев от БСП не е бил нито комсомолски активист, нито член на БКП – коментарът е излишен. Успехите на ГЕРБ говорят не за одесняване, а за деполитизация.

Да не забравяме, че и Тодор Живков не се оказа вечен, а бе пометен, след като дисидентите върнаха политиката в българското общество. Има ли днес критични граждани, които да събудят обществото? Слаба надежда се роди в София с гражданското гласуване за Борис Бонев от „Спаси София”. Но е рано да се радваме, защото става дума за десетина процента от само половината жители на София.

автор: проф. Искра Баева

Материалът и снимката се публикуват с личното съгласие на авторката.