Аз, участник в изборите

Завършиха още едни избори, в които взех активно участие. Резултатите са отделна работа – ще си позволя да кажа две думи за чисто техническото провеждане

Разбира се, в шемета на танца много мрънкане се измрънка, много сръдни, много виновности се формулираха. И тъй като съм стар човек, дето се вика – на залеза, отново казвам, че първо е важно всеки да се обърне към себе си и да оцени какво правят другите.

Екипите на СИК

Аз лично бях председател на секция в Троян и мога да кажа, че имах удоволствието да работя с опитни, мотивирани и отговорни хора в широка възрастова и политическа палитра.

Община Троян

беше направила изумителна организация (както обикновено, впрочем). Възможното беше доставено предварително. Смятам, че е редно да кажем едно голямо благодаря на тези хора, които от петък до понеделник (включително!) се скъсаха от бачкане. В рамките на подготовката, дори ни (на нас, секциите) бяха подготвили максимално добре материалите и за предаване след приключване на изборния ден. Дори бяха подготвили пликове, в които да си сложим материалите, на всеки плик бе залепена чек-листа какво да сложим вътре. След получаване на изборните материали градските председатели бяха закарани по изборните места, а по селата материалите се развозиха.

На всички секции от Троян беше осигурен транспорт до общината преди тръгването за Ловеч. В залата на общината ни бе осигурено (напълно безплатно!) кафе, чай и място, където да отдъхнем. Допълнително в антрето на първия етаж бяха поставени столове, за да има място всички да седят спокойно, докато автобусите поемат към Ловеч. Непрекъснато край влудени, притеснени и истерични хора от комисиите сновяха общински служители, обясняваха, помагаха и (мен лично) успокояваха. Качиха ни чувалите в автобусите (три момчета от общината, усмихнати и спокойни).

Максимално се оптимизира пътуването (въпреки че сетне в Ловеч ни се разказа играта в чакане). Не мога да не отбележа, че аз лично, уморена и истерична бабичка, просто изсипах „чувала“ пред една всеотдайна девойка от общината и, плачейки, я помолих да си вземе каквото ѝ трябва.

Общински служители ни бяха подсигурили номерца за влизане в информационните центрове, така че да не висим в чакалнята или по улиците. Да, знам, че не е комфортно часове да си в автобуса, но искам да кажа категорично, че бавенето при подаването на протоколите нерядко е по наша вина. Сгрешени, хора, са НАШИТЕ протоколи. Ние някъде сме се издънили.

Когато се върнахме от Ловеч (ние лично в 7 сутринта) при перфектна организация за минимално време приеха протоколите и прочутите чували; лично от мен приеха и една папка хартиена макулатура с неизвестно предназначение, която с усмивка изхвърлиха, за да не се затруднявам да мисля какво да я правя. Веднага се изплатиха паричните възнаграждения. Цял екип беше готов (евала на счетоводители и касиери, как пък намериха сили да ми се усмихнат в 7:15, след работа и гърч цяла нощ, за да ни подготви всичко необходимо; парите да са в подходящи купюри, за да плати на всекиго кеш).

Областна администрация Ловеч

Пропускам 4-часовия сън в автобуса, докато ни дойде редът. Изрично повтарям, че причината да чакаме толкова много време в значителна степен са сгрешените протоколи, които са сгрешени от нас самите. Ако всички си бяхме свършили работата по секциите, времето щеше буквално да е на една пета.

В Областна администрация отново имах възможност да видя как огромен екип ни посрещна, стремейки се да окаже съдействие на уморени, изнервени, кисели, а нерядко и в твърде напрегната възраст люде. Всеки път като се обърнех за съдействие към някого, получавах спокоен, търпелив и адекватен отговор. Вероятно Областна администрация беше обърнала внимание повече на логистиката и човешкия фактор (перфектен!), отколкото на елементарните условия за работа. Известно е, че алгоритъмът при предаване на протоколите включва нанасяне на корекции. Но ние разполагахме само с няколко отвратителни издънени диванчета и малки, грозни и неудобни масички, на които можеш да работиш само на колене. Несъмнено това е недомислие на областния управител и неговия екип. Дискретно добавям и единствената кабинка на унисекс тоалетната…

Повтарям, причината да висят комисиите са в голяма степен НАШИТЕ сгрешени протоколи. Често грешките се дължат на простото неумение да ЧЕТЕМ С РАЗБИРАНЕ. Масово членовете на комисии просто не си бяха прочели методическите указания; не бяха проиграли попълването на протоколите.

Информационното обслужване

в Ловеч разполага с екип професионалисти – интелигентни, грамотни, търпеливи. Невероятни. Наблюдавах не само работата с мене, но и с разни и различни председатели на комисии по съседните столове. На най-безумни грешки, на най-неадекватни въпроси се даваха търпеливи отговори, разпечатки на грешките, обяснения – при това след часове работа в същия този център. Направи ми впечатление, че много от информатиците дори не бяха успели да си изпият водичките, осигурени им вероятно от областна администрация. Разпечатват грешките, несъответствията и непроверените контроли и търпеливо търсят къде сме сбъркали.

Районните избирателни комисии (РИК)

Още една възможност да се убедя как някои хора могат да си вършат работата. Когато, изнемощял от битката по отстраняването на грешки и недоглеждания, екипът от трима изтощени СИК-аджии стигне до РИК, е посрещнат от поредния служител, който ви моли да изчакате (наистина малко!) и ви придружава до свободния екип за предаване на протокола. Конкретно „нашият“ екип бе посрещнат (6:00 заранта) от търпелив „чиновник“ (дето така ги плюят по мрежите), който наистина вложи максимум усилия, за да приключим бързо – буквално с пръстче ни сочеше къде какви подписи да положим; усмихнат, търпелив, като че ли срещата му с нашата „тройка“ буквално е мечтата на живота му.

Машинното гласуване

Машинното гласуване е много удобно. Лично за мене главният плюс е, че виждам името на партията и името на кандидата, за който давам преференция.

Неудобство е, че има възможност за много лесно манипулиране – достатъчно е секцията да прояви безотговорност и да пусне кандидат с 2 или 3 карти, за да подаде няколко гласа.

Но ако се внимава, ако комисиите не се разсейват и разкъсват между двете възможности за гласуване, протоколът си ти идва готов.

Противно на хипотезата, че младежите са „по-технични“, при нас специално с машина гласуваха предимно ВЪЗРАСТНИ хора, със сигурност поне над 50, но и много над 70. Младите просто се притесняваха, а възрастните смятат, че не може да е по-трудно от работа с банкомат.

При нас специално грешката дойде след предаването на флашките – софтуерно се разменяха местата на хартиените и машинните преференции на една партия и затова не ни излизаше протоколът. Но – буквално за минута в информационния център се събра „консилиум“ и оправиха нещата.

Какво да се промени

Вероятно изборният закон е в основата на много глупости. Пак повтарям – вероятно. Но това събиране на СИК от цялата област със сигурност не е добра идея. Много хора си говореха, че вероятно добро решение е документите да се предават в центрове по общини или максимум по 2-3 общини (например Априлци и Троян; Угърчин и Луковит). Тази огромна група на информационния център може би може да се разцепи по общинки, да приема документите. Освен другото, всяка СИК ще предава документите си като е готова с тях и ще се икономиса невероятно много време. А и вероятно троянци, каквито са готини, пак ще ни дават кафе.

Сериозен проблем е недостатъчната квалификация на много членове на СИК. Тъй като за много партии изборите са възможност да дадат някой лев на определени хора, често в комисиите се оказват неподготвени люде. Председател на комисия, който не е участвал в избори, който не си е прочел методическите указания… От цялата страна хората съобщават за скандално много сгрешени протоколи – буквално цялото виртуално пространство кипи с възмутени постове и коментари.

Впрочем именно некомпетентни СИК са разрешавали в цялата страна на гласували машинно да пускат и хартиена бюлетина.

Но, да си кажем, много грешки са си не от незнание, а от бързане, от самонадеяност. Вероятно от тази група бяха и нашите грешки (имахме, факт).

Накратко – да се помисли за правилата при провеждане на избори, но не в последния момент и в интерес на определени лобита, а за да протича изборният процес по-лесно, да се гарантира реалният вот, да има доверие между играчите.

Членовете на комисии да бъдат отговорни, да се подготвят и да се научат да „четат с разбиране“. Ако намалим субективния фактор, всичко ще се получава по-лесно.

Ангелина Иванова