Има едно нещо, което се нарича „кауза“.

От много години наблюдавам една странна група на хора с кауза – това е дружество „Традиция“.

Няма да ви лъжа. На моменти са ми една идея по-странни, отколкото мога да изкльопам. Друг път са ми любопитни.

Но това, което никой, никой, ама никой не може да отрече, е че това са хора със светли сърца, с искреност и топлота.

Хора, които са прегърнали „традиция“-та, които търсят всяка пролука, за да ни потупат по рамото и да ни кажат – ей, да си буден е хубаво.

Та и днес, съвсем изненадващо за самата мен, се вдигнах и отидох на живата картина „Коледари“. Момчета на възраст надкърмаческа зарадваха троянци с красотата на песните си, с живата любов към старината, с безкористната любов към българщината.

Няма да крия: това, че са песнопойци, ме шашна (особено Христо Йовчевски – ти да видиш!). Но светналите погледи, желанието да ни дадат частица от своя хъс, топлотата и човещината – това истински ме вдъхнови.

Благодаря, момчета!

Пораснали и порастващи; остаряващи и остарели!

Ангелина Иванова