Препълнена беше залата на община Троян. Близки, приятели, съмишленици, антифашисти се събраха да почетат паметта на Минко Гечев. Да разкажат спомени, да припомнят делото да една голяма и чиста личност.

Минко Гечев е роден в Троян на 22.IX.1922 г. в семейството на занаятчията Дочо Гечев Станчев. Едва 13-годишен остава сирак, само с майка си Мария Гечева. Завършва прогимназия в родния си град, отличник, буден и любознателен. Заради левите си убеждения и активната дейност в РМС (Работническия младежки съюз) е изключван от гимназиите в Троян, Ловеч и София. Завършва средно образование в гимназията в Драма (Гърция) с отличен успех.

Разностранно надарен млад човек – пише чудесно, рисува, свири на акордеон… Но чувството за социална справедливост и борбата с фашистката власт го карат само месец след като завършва гимназия да премине в нелегалност и да се присъедини към партизанското движение.

Първият партизанин на Троянския край, заместник-командир на III Троянска чета от отряд „Христо Кърпачев“, участник в битката при Урсел, в която загиват петима партизани от четата.

Трагичната е съдбата на Минко Гечев. Доживял до победата над фашизма в България, той е подложен на преследване и арестуван по фалшиво обвинение. Години наред в битка и очакване справедливостта да възтържествува.

Предаден от бивши приятели, но неизменно подкрепян от истинските, верните другари. Смазан от измамата и духовната мръсотия, но опазил винаги вътрешната чистота и вярата в своя идеал, в принципите си и справедливостта.

В началото на 1987 г., след 42 години на изпитания, делата срещу него са преразгледани от специална комисия от Политбюро на ЦК на БКП. И тя, истината, възтържествува! Всички обвинения са свалени и невинността му е доказана. Същата година е реабилитиран. Ала години, десетки години безвъзвратно са си отишли.

За жизнения път на Гечев, за партизанските години, за победата над фашизма, а сетне и за предателството и измамата през годините, които трябваше да бъдат щастливи, за справедливостта – макар и закъсняла – разказа една вълнуваща презентация.

А в живота на Минко Гечев особено важни са най-близките – майката, съпругата. С няколко щриха ни бяха показани и следовниците: видяхме, че духът на идеалиста, на мечтателя, на знаещия и можещия млад човек, е съхранен в наследниците – децата, а след това и внуците.

Гости на вечерта бяха Евгений Белий (председател на Българския антифашистки съюз), Николай Белалов (член на НС на БСП, председател на Дискусионен клуб за социална местна политика), Христо Борисов (председател на Българския антифашистки съюз – Ловеч), членове на общинската организация на БСП – Угърчин.

Евгений Белий подари на общинската организация на БАС – Троян (представена от нейния председател Райна Шамова) и на областната организация на БАС – Ловеч (представена от председателя ѝ Христо Борисов) екземпляри от новоизлязлата книга на проф. Марин Калонкин „Съпротивата“.

Грамотата за МО на БСП – Троян за „активно участие в борбата срещу фашизма, неофашизма, за мир, свобода, демокрация, солидарност и социална справедливост“ получи председателят на Младежкото обединение Тодор Спасов.

И накрая да припомним думите от една позабравена песен, която звучеше дискретно цялата вечер – „Ти закъсняваш понякога, истино, но винаги идваш, идваш при нас…“

Ангелина Иванова