На този ден, 11 април, през 1944 г. в местността Драгойчов камък от ръката на Петко Колчевски е убит поетът партизанин Тончо Петков Стаевски (Григор) – любимецът на антифашистката младеж в Троянския край.

Тончо Стаевски е роден на 3 ноември 1924 г. в троянската махала Лъгът. Прекарал бедно детство, още като гимназист става член на РМС, а малко по-късно е ремсов отговорник на гимназията.

През 1942 г. става партизанин. През декември 1943 г. става заместник-командир на трета чета на отряд „Христо Кърпачев“. Тончо е поетът на четата, пише стихове още от ученическите си години. Литературата е любимият му учебен предмет. Знае наизуст много от стиховете на Ботев, Смирненски и Маяковски. Чете произведения на Вазов, Елин Пелин, Йовков, Горки, Толстой, Шолохов. И сам пише стихове: „Поет“, „Спартак“, „Жълтата гостенка“, „Победен смях“, „Моята борба“.

Ако не беше прекъснал толкова рано животът на Тончо,  може би Троян щеше да е родно място на велик поет…

Но Тончо остана завинаги на 20…

А така Тончо виждаше бъдещето.

БЪДЕЩЕ

Ти идеш със буря бунтовна,
вековно мечтана епоха.
Ти крачиш със крачките твърди
на смело бунтовен борец.

Ти идеш със буря бунтовна,
в бунтовната буря, в борбата летя
със порива на младостта,
със устрема на младия боец.

Към теб летя,
о, бъдеще желано,
със огнени крила.
Ще бъдеш ти.
(Аз знам това).
Бъди!

И може би
в битки неравни
стопи ще се младо сърце,
угаснат щат млади очи,
но ти бъди!
Ще бъдеш ти!
Бъди!
Бъди!

31. I. 1943 г.