100 години от рождението на Мичо Тодоров

100 години от рождението на Мичо Тодоров

Новини 0 мнения 221

Днес (9 октомври 2021) се навършват 100 години от рождението на Мичо Игнатов Тодоров, селскостопански деец, общественик, достоен военослужещ от село Врабево, община Троян.

Израства в семейството на Игнат и Кръстина Игнатови заедно с по-големия си брат Тодор и по-малките Петър и Игнат. Бащата е земеделец, пътувал до Америка, за да осигури препитанието на семейството си. Убеден комунист, един от основателите на Комунистическата партия в селото през 1919 г.

Още при проведените първи избори за общински съвет, в края на 1919 г., Комунистическата партия в селото печели подчертано мнозинство от гласовете на избирателите. За общински съветници са избрани седем партийни членове, един от тях е Игнат Тодоров Игнатов. Общината във Врабево се превръща в „комуна“.

Четиримата синове губят баща си през 1923 г. – той пада от орех, докато се укрива от полицията, за да не бъде задържан заради комунистическа агитация след силните политически вълнения в държавата през същата година. След неговата смъртта синовете му се препитават чрез обработване на десет декара от собствената си земя и с малкото животни, които притежават.

Малкият Мичо завършва IV прогимназиален клас през 1935 г. в училището в родното си село. Поради финансови затруднения малкото момче започва да работи като чирак на един от най-богатите хора в селото – Минко Минковски. По това време взема участие като работник в построяването на Туристически дом „Никола Габърски“ в парк Къпинчо в Троян. Отбива военната си служба като войник в град Плевен – мобилизиран е за участие във Втората световна война от 15.09.1941 до 15.09.1943 г. Разпределен е в Четвърти пехотен плевенски полк към свързочния взвод на специалната рота. Изпратен в село Мрежичко до град Ниш за свързочник (отговаря за свръзката и предаването на военна разузнавателна информация).

През 1942 г. завършва с успех дивизионната специална кандидат-подофицерска школа. За добро поведение и предана служба е повишен в чин кандидат-подофицер. Дадено му е военно звание подофицер (старши сержант). От 1943 до 1944 г. е взводен подофицер в свързочен взвод. Приет за член на БКП от 1944 г.

Мичо оцелява след ужаса на войната и се завръща в родното си място.

В периода 1945–1952 г. работи като работник по поддръжката в училището в селото.

През 1946 г. става член-кооператор в потребителска кооперация „Взаимопомощ“ – с. Врабево, а през 1947 г. е основано първото ТКЗС „Мичурин“ в с. Врабево. Един от първите член-кооператори е младият Мичо – той внася имот и стават един от учредителите му. Точно тази институция изиграва основна роля в бъдещето икономическо развитие на селото. След създаването на кооперацията, да работят са привлечени майсторите градинари, които да бъдат отговорници и работници в кооперативната зеленчукова градина. Със своето ранно производство на зеленчук (краставици, домат и т. н.), врабювени станали известни в цяла Троянска околия.

На 20 март 1952 г. Мичо Игнатов е назначен в кметство на село Врабево за завеждащ Военно-отчетно бюро. Той отговаря за редовната служба и запаса на войниците в селото, като е съставял характеристика на всеки, който трябва да отбие наборна служба. Тази характеристика се изпраща във военното окръжие в Ловеч за разпределението на наборника. Мичо отговоря за гражданското състояние в селото, за личните паспорти, поверителните и съдебните преписки. Освен това изпълнява и ролята на ритуалчик в местното кметство – много бъдещи семейства получават своята благословия от него. Работи на тази длъжност до своето пенсиониране на 10 октомври 1981 г.

През 1952 г. Мичо става и председател на създадената комисия за развитие на селското стопанство към ОбНС – Врабево. Той взема участие в благоустрояването на селото през периода от 1952 до 1981 г. като дългогодишен член на ръководството на Селския съвет. Особено в периода 1965/1970 г., когато брат му Петър Игнатов е кмет на селото, заедно правят големи материални подобрения, които са от полза за жителите на Врабево.

През периода 1959–1979 г. Мичо е началник на Военното-отчетно бюро, което отговаря за селата Врабево и Добродан период, а Врабево е със статут на Селски общински народен съвет.

Отделно от 1959 до 1979 г. е председател на организацията ДОСО (Доброволна организацията за съдействие на отбраната) към ОбНС – с. Врабево.

През 1978 г. завършва Междуокръжна партийна школа – Плевен за Плевенски и Ловешки окръг към ЦК на БКП.

След пенсионирането си от 1981 до 1985 г. работи в местното ТКЗС, като отговаря за приемането на кравето мляко.

В своята обществена дейност е член на Български червен кръст от 1952 г.; членува в Съюза на български автомобили от 1989 г.; член и деятел е на Въздържателното дружество в селото.

Като ветеран от Втората световна война взема участие в работата на Съюза на ветераните от войните на България (организацията в Троян е основана през 1992 г.). Дългогодишен член е на Бюрото на първичната партийна организация на БКП – с. Врабево, като след политическите промени в България след 10 ноември 1989 г. до смъртта си подържа своето членство в партийната организация на Българската социалистическа партия в селото.

За своята всеотдайна служба и обществена активност в селото е награден със седем юбилейни медала – от Министерството на народната отбрана; от Президиума на Народното събрание; от Държавния съвет на НРБ.

Умира на 12 май 2005 г. – запомнен от хората във Врабево като изключително принципен, точен и отдаден на своята работа човек, дълбоко уважаван от голяма част от обществото в село Врабево.

Христо Костов

Споделете или харесайте

Автор

Leave a comment

Търси

Back to Top