На 24 ноември 1929 година в роден Йордан Радичков.

Там, в света на тенци и верблюди, в изчезналото вече под водата на язовира село Калиманица, се появява един неповторим талант. Поема своя път самобитен писател, изскочил като че ли отникъде, разпръснал недоизказаност, загадъчност и хубава селска непосредственост.

Трудно е за литературния критик, приготвил за всеки творец долап с чекмедженца, да реши къде да напъха шарената черга на Радичковото творчество. Задъханите изречения рисуват свят едновременно познат и измислен, фантастичен и съвсем делничен. Фантастика ли е „Коженият пъпеш“? Детска книжка ли е „Ние, врабчетата“. Пиеса ли е „Лазарица“…

И ония негови шантави картинки, дето понякога е рисувал към книжките си?

Ако не сте се докоснали до Радичков, нека 88-годишнината от неговото рождение бъде един прекрасен повод да поровите из прашните рафтове на библиотеката – на своята, на семейната, на читалищната.

И – няколко незабравими негови изречения:

„До целта се стига не като се бърза, а като не се изостава…“

„Есента баща ми умря и тогава аз продължих да сея лъвове в нивата и да жъна зайци от нея. Съседите известно време се смяха, че сея лъвове, а жъна зайци, но после престанаха да се смеят й взеха да ме гледат накриво. Откъде-накъде, викаха те, ние ще сеем леща, а той ще сее лъвове! Той да не би да е по-горе от нас! За да угодя на съседите, се отказах от лъвовете и почнах и аз да сея леща. Тогава те почнаха да се смеят и да говорят зад гърба ми, че не става човек от мене. Баща му, викаха те, сееше лъвове, а тоя седнал да сее леща. Тогава разбрах, че не трябва да слушам съседите. Сей лъвове, милостиви читателю, та макар и да жънеш зайци! Може би един ден съдбата ще те възнагради и сред мършавите зайци в твоята нива ще те срещне спокойно лъвът. Бог да те благослови!“ („Домашна тетрадка“)

„Трудните уроци са по-мъдри и по-благодарни за човека от лесните – това сам съм го изпитал и го зная от опит. Лесният урок се усвоява с леснина и от него почти нищо не научавате. Трудният урок иска много пот, но пък като усвоите урока, за цял живот ще ви държи влага“.

„Всеки на тоя свят се е появил различно. Тревата най-напред си показва носа от земята, източва го нагоре и тъй си остава — само с един зелен нос; ни уши у нея, ни крака, ни човка, а само тоя зелен нос. Дървото и то никне като тревата, само че е много по-голямо и цялото се покрива със зелена перушина. Наесен перушината на дървото опада и то голо-голеничко цяла зима трепери на студа. Ние, врабчетата, му казваме да не си маха перушината, та да не студува през снеговете, но мигар можеш да кажеш нещо на дървото и то да те разбере. Дървото си остава дърво, сто години да ходи на училище, пак нищо няма да научи със своята дървена глава, макар че то и на училище не ходи. Но дървото е добър съсед и ако си направите гнездо в него, то ще скрие гнездото в зелената си перушина и ще ви пази от зли очи, от прашки, от лоши деца и от котките.“

Да не забравим. Радичков два пъти е номиниран за Нобелова награда за литература. Произведенията му са преведени на над 37 езика и са издадени в над 50 страни по света.