Български всеучилищен химн

Автор Стоян Михайловски

Върви, народе възродени,
    към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
    съдбините си ти поднови!

Върви към мощната Просвета!
    В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден –
    и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце,
    което във душите грей!
Напред! Народността не пада
    там, дето знаньето живей!

Безвестен беше ти, безславен!…
    О, влез в Историята веч,
духовно покори страните,
    които завладя със меч!…”

Тъй солунските двама братя
    насърчаваха дедите ни…
О, минало незабравимо,
    о, пресвещени старини!

България остана вярна
    на достославний тоз завет –
в тържествуванье и в страданье
    извърши подвизи безчет…

Да, родината ни години
    пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
    но върши дългът се всегда!

Бе време, писмеността наша
    кога обходи целий мир;
за все световната просвета
    тя бе неизчерпаем вир;

бе и тъжовно робско време…
    Тогаз Балканский храбър син
навеждаше лице под гнета
    на отоманский властелин…

Но винаги духът народен;
    подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!… През десет века
    все жив остана ваший глас!

О, вий, които цяло племе
    извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте –
    заспал в глубока тъмнина;

подвижници за права вярна,
    сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
    звезди върху Славянски мир,

бъдете преблагословени,
    о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
    творци на наший говор мил!

Нека името ви да живее
    във всенародната любов,
речта ви мощна нек се помни
    в Славянството во век веков!

Русе, 1882, априлий 15
(сп. „Мисъл“, 1892, кн. IX-X)