На 28 юни в една от камерните зали на НЧ „Вълчо Русковски“ в Угърчин бяха представени сборникът „Ангел Тончев Балевски – академикът-инженер“ и филмът „Акад. А. Балевски – човек между стоманата и поезията“. За целта от Ловеч пристигна Христо Борисов, съставител на сборника, а от Троян – инж. Пенчо Адърски, Сашка Яшева и инж. Васил Радойчевски, представители на Инициативния комитет за поставяне на паметен знак на акад. А. Балевски в Троян.

Събитието започна с музикално въведение на ловчалиите Иван Калов (цигулка) и Валери Хомяков (пиано), своеобразен реверанс към музикалния талант на акад. А. Балевски, който освен учен, инженер, преподавател, организатор, новатор, е и виртуозен изпълнител на цигулка.

Христо Борисов говори за живота и делото на акад. А. Балевски. Спомни си, че при създаването на паметния знак на академика е трябвало да се избере негова мисъл за мото на паметника. Намирането на книгите на академика се оказало непосилна задача. Те отдавна са библиографска рядкост. Това поражда идеята за издаване на сборника „Ангел Тончев Балевски – академикът-инженер“.

Ловешкият актьор Стоян Георгиев вдъхновено прочете откъси от сборника. Текстовете на акад. Балевски за майка му, за баща му, за учителя Лазар Радковски, за Родината, за родния край, за душевността на балканджията развълнуваха присъстващите.

Борис Балевски разказа за угърчинското „отделение“ на Балевския род, за основателите му – братята Бальо и Дако, за първата родова среща на Балевци в града, състояла се на 8 септември 1970 г., на която присъстват 250 представители на рода, за съставянето на родословно дърво на Балевския род в Угърчин, спомена учените с фамилия Балевски и угърчинско потекло.

Васил Радойчевски напомни ролята на известния троянски лекар д-р Марин Миховски за създаване на паметния знак на акад. Балевски в Троян. Подчерта, че от създаването на Инициативния комитет на 22 февруари 2018 г. до откриването на паметния знак на 10 октомври 2018 г. изминават само девет месеца, време, необходимо за раждането на човешки живот. Спомни си за напрегната и изпълнена с положителни емоции работа по създаването на паметника.

Последва прожекция на филма „Акад. А. Балевски – човек между стоманата и поезията“.

Инж. Пенчо Адърски, председател на Инициативния комитет, но и студент на акад. Балевски, разкри педагогическия му талант и отправи благодарствени слова към всички, дарили средства и труд за изграждането на паметния знак, създаването на филма и издаването на сборника.

Мария Щрегарска определи като чудесни сборника и филма. Сподели силното си впечатление от факта, че сред дарителите има родители и деца, което е гаранция за бъдещето на България. Говори за родовата памет и зова на сърцето, за възпитателния ефект на историята, която ни учи кои сме, какви сме били и накъде сме тръгнали. Акцентира върху чувството за хумор на акад. Балевски и пожела духовното му богатство да стигне до най-широк кръг от хора.

Неотдавна един приятел, опитен и мъдър човек, ми каза: „Който може едно, може и друго“. Руснаците често казват: „Ако човек е талантлив, той е талантлив във всичко“. Ангел Балевски е ярка илюстрация на това и достоен пример за подражание.

Васил Радойчевски