Интересен поглед към структурата на населението на нашата община ни дава отново Преброяването на населението през 2011 година.

Официалните данни от Преброяването представят образованието на всички български граждани над 7 години. Затова няма да говорим за лицата с начално и основно образование – между тях може да попаднат ученици, които просто учат и в момента.

Оказва се, че в нашата община делът на висшистите е сред най-високите в областта.

Като цяло в област Ловеч висшистите (15,5%) са видимо по-малко от средния дял за страната (почти една пета от населението на България има висше образование).

Разликите между общините обаче са драстични. Най-висок (по-висок от средното за страната – 21%!) очаквано е делът на висшистите в областния център (община Ловеч), което несъмнено се обяснява с високата концентрация на държавни учреждения.

От останалите общини обаче най-висок дял висшисти има в община Троян – почти 17%.

Този факт ни радва, защото показва поне две неща. Първо – ние разполагаме с добър „запас“ от висококвалифицирана работна ръка. Второ – несъмнено някаква значима част от нашите хора се връщат в родния град и след завършване на висшето образование. Същевременно високият дял висшисти (през 2011 това са 5141 души, от които почти 80% – в общинския център) ни кара да се тревожим доколко тези хора намират адекватна професионална реализация. Разбира се, част от висшистите са пенсионери.

Любопитно е да видим колко хора с висше образование живеят в троянските села. Към данните за 4 села трябва да се отнесем предпазливо, защото населението им е твърде малко и дори едно семейство висшисти променя рязко съотношението между отделните групи. Така или иначе най-висок е делът на хората с висше образование в с. Селце (от 20 души петима, значи 25% – една четвърт), Райковска (24%), Патрешко (20%), Миленча (18%).

Несъмнено висок е образователният потенциал на жителите на няколко големи села като Орешак и Врабево (над 18% висшисти).

Най-малък е делът на висшистите в Добродан (само 19 души в цялото село или малко повече от 5,71%), следван от Старо село (6,14%) и Калейца (6,51%).

При последното преброяване за пръв път от десетилетия бе въведен още един (обезпокоителен) критерий – никога непосещавали училище.

В страната никога не са посещавали училище малко повече от 1,17%, което е малко повече от средната стойност за област Ловеч (1,04%). Най-сериозен „принос“ за ситуацията в областта имат общините Луковит и Ябланица (3 пъти по-високи стойности от средното за областта), следвани от Угърчин.

Не можем да не се гордеем, че нашата община е съумяла да обхване в образователната система максимален брой ученици и само 67 души от повече от 30 000 никога не са ходили на училище. По-добро е положението само в Априлци, където Преброяването не е уловило нито един човек, който да не е ходил на училище.

Само в 3 села е установено, че има хора, които никога не са ходили на училище: Добродан (6 души, 1,8%), Дълбок дол (5 души, 1,54%) и Орешак (6 от повече от 2000 души – 0,3%). Несъмнено в бъдеще ще трябва да се потърсят работещи местни политики, които да са насочени към хората с минимално или никакво образование, тъй като те са особено уязвими и особено заплашени от социално изключване.

Разбира се, тези данни не бива да ни успокояват, защото навярно някаква част от получилите образование нямат достатъчно компетентности и умения, вероятно някакъв дял имат ниска или нулева функционална грамотност. Все пак факт е, че образователната система в общината е постигнала едни добри резултати и, най-важното, имаме един добър човешки капитал. Този добър човешки капитал обаче е и отговорност както за местната управа, така и за местния бизнес, който трябва да съумее да се възползва от потенциала, с който разполагаме.

В работата са използвани данни на Националния статистически институт; анализът и диаграмите са изготвени от Ангелина Иванова.