Три поколения поетеси

Три поколения поетеси

Антология, Новини 0 мнения 100

Рядко дарбата и влечението към изящното слово трайно остават в едно семейство. Капризната муза на поетическото слово рядко докосва няколко поколения.

Но ние, троянци, вече десетилетия проследяваме как таланта на незабравимата Пенка Грошева намери своето продължение първо у дъщеря ѝ Христина, а сетне – и у внучката Рая.

Без време бе прекършен полетът на Пенка Грошева, още много можеше да сподели тя със света. Но Христина Петрова вече е добре позната не само от първата ѝ стихосбирка „Тишина от нощите“, а и от отделни публикации в сборници и в медиите. С публика споделя своите стихове и най-младата поетеса Рая Петрова.

Вълнуващ материал за трите поетеси преди време публикува и нашият местен вестник „Троянски глас“:

„Троянките Пенка Грошева, Христина Петрова и Рая Петрова са три поколения поетеси, които пишат в различни жанрове и със своето разчупено творчество излизат от всички рамки.

Покойната вече Пенка Грошева, член на Съюза на българските писатели, е известна в Троянския регион, а и не само, с разнородното си творчество, неповторимия си нюх и несломимия си творчески дух. Въпреки че тя вече не е сред нас, искрицата на детската й поезия, лириката й, на хумористичните и сатиричните й произведения, е все още жива в сърцата ни.

Христина Петрова поема една различна посока в поезията, като илюстрира силни картини в произведенията си с помощта на разнообразни фигури и тропи. Стилът й е много разчупен и иновативен и често пише в бял стих, като има отличителен афинитет към социалната поезия.

Рая Петрова, отскоро открила магията на писането и по-специално на поезията, предпочита да структурира стихотворенията си като цялостни и самостойни системи, което ги прави по-дълги и обогатени на картини и послания.

Любовта и необратимото влечение на трите поколения поетеси вдъхновява млади и стари да събудят писателя у себе си и да творят в най-деликатното изкуството – изкуството на словото. На днешния ден трябва да си припомним на какво сме способни като народ, създал цяла една азбука и научил се да борави с вълшебството на думите. Българската поезия никога няма да умре заради хора като Пенка, Христина и Рая, но и заради нови творци, които от придошла муза или пък от чисто любопитство, откриват своя поетичен талант и следвайки примера на нашите най-светли творци и будители, развиват пълния си потенциал“.

                                                                в-к Троянски глас

Споделете или харесайте

Автор

Leave a comment

Търси

Back to Top