Има ли бъдеще за българското село?

Има ли бъдеще за българското село?

Новини, Общински съветници, парламентарни избори 2021 0 мнения 111

Всички български села имат много общи тревоги, но и всяко село сочи своите особени, специфични проблеми.

Д-р Валентина Александрова, кандидат за народен представител в 11 Многомандатен изборен район, заедно с общинските съветници от БСП Камен Спасовски и Васил Радойчевски, се срещна с хората на Врабево.

Едно голямо, хубаво село, някога с няколко училища, с просперираща кооперация, с промишленост.

Днес населението намалява, стремително, децата са малко, младите бягат накъдето им видят очите. Факт е, че доста имоти се купиха от жители на големи градове и дори от чужбина – защото красотата и въздухът са незаменими. Но това са имоти за отдих, те няма да променят демографската структура.

Най-страшният проблем за българите е бедността, но за жителите на българското село тя е смазваща. Ниските пенсии не просто не позволяват достоен живот за възрастните хора – българският пенсионер живее под линията на бедността, под абсолютния си жизнен минимум.

Врабювени се вълнуват за съдбата на кооперацията в селото. Трудно е да се съхрани, трудно е да успее, въпреки че именно тя е спасявала поминъка десетилетия и на нея в огромна степен се дължи отминалото благоденствие.

Грижата за българските кооперации са заложени в предизборната платформа на Българската социалистическа партия:

Ще приложим цялостен пакет от мерки, които включват защита на собствеността и ефективно стопанисване на земята; формиране на ефективни производствени структури и активни мерки за подпомагане на сдруженията и кооперациите като база за развитие на средните и дребните производители; увеличаване на капацитета за износ на земеделска и преработена селскостопанска продукция; активно държавно регулиране на базата на общите принципи и механизми на Общата селскостопанска политика (ОСП).

Насърчаване на българските производители на храни, на земеделците и на животновъдите ще се извърши чрез пакет от специални мерки:

И преференция за д-р Валя Александрова: 103!
  • Наименованието „българско“ може да бъде поставяно само на продукти, произведени в страната, чиято основна суровина е с произход от България;
  • С наименованието „свежи плодове и зеленчуци“ могат да се категоризират само плодове и зеленчуци, произведени на територията на България;
  • В асортимента на търговските вериги с годишеноборот над 2 млн. лв. задължително да се въведат следните минимални прагове за произведени в България продукти: 51% плодове и зеленчуци в сезона на производството им и 30% – извън него, 70% мляко и млечни продукти, 25% месо и месни продукти (без пилешко), 50% пилешко месо, 75% вино и спиртни напитки.

Не само за кооперацията, а и за троянци, за тяхното здраве и за намаляване на разходите за храна ще бъдат полезни и още някои мерки от Платформата:

Подпомагане производството на храни за местна консумация чрез стимулиране на биологичното земеделие, „късите вериги на доставка“ (т. е. отпадане на многото прекупвачи) и чрез програми, насърчаващи купуването на продукти, произведени в България.

Разбира се, много трябва да се направи, за да помогнем на българското село.

Нека започнем от единия край.

На 4 април, с бюлетина № 4.

Споделете или харесайте

Автор

Leave a comment

Търси

Back to Top