С д-р Валентина Александрова, кандидат за втори мандат като народен представител от Българската социалистическа партия, разговаряме за една тема, упорито замитана от нашите управляващи – здравеопазването в учебните заведения.

Ето какво сподели д-р Александрова:

Крайно време да се подготвят стандарти за училищното здравеопазване, които да залегнат и в Колективния трудов договор.

Тук се очертават няколко сериозни проблема.

(1) Статутът и възнаграждението на медицинските сестри в яслите е неясен. Как провеждат занятията медицинските сестри под ръководството на педагог (както е разписано в Наредба 26). Много важно е да не се получи разлика във възнаграждението на педагозите и сестрите или между сестрите в яслите и в системата на здравеопазването.

(2) Българската образователна система не е готова за приемане на децата за задължително предучилищно възпитание от 4-годишна възраст. Готово ли е здравеопазването да отговори на потребностите на тези деца? Готови ли са тези деца да влязат в образователната система? Аз мисля, че все още нито здравната, нито образователната система имат готовност. Не са готови работниците от системата. Не бива също така да се изпуснат важни за здравето на децата заболявания, да се проведат всички профилактични прегледи.

(3) Разбира се, общата тревога е за възможността в българските училища и детски градини да има медицинско лице. Гарантирано е осигуряването в големи училища (над 800 ученици) или в две и повече училища на територията на една община с общ брой над 800 ученици.

Следователно малките селски училища и изобщо училищата в малките общини гарантирано не могат да си осигурят медицинско лице – за тях се предполага, че медицинското обслужване ще се извърши от лекарите, медицинските сестри или фелдшерите от амбулаториите за първична медицинска помощ в съответното населено място. Но ние знаем колко сериозен е проблемът с медицинското обслужване по селата, за да разчитаме, че липсващите медици ще оказват помощ и в учебните заведения.

Задължително е да се актуализира и списъкът на задължителните за училищните здравни кабинети лекарства, които да се осигурят задължително с целево отпуснати средства.

Смятам, че следващото 45-о Народно събрание трябва да реши всички тези въпроси!