Изложба в двора на художника

Изложба в двора на художника

Новини 0 мнения 67

От 4 до 6 септември художниците Ирена Стоянова и Цвятко Дочев с много любов и страст организираха „Изложба в двора на художника“ в дома си в с. Терзийско. В стаите на къщата и по дуварите на двора бяха подредени непоказвани до този момент картини, някои на повече от 30 години (така бе написано в анонса за изложбата, но ми се струва, че имаше картини на повече от 60 години, б. а.).

Официалното откриване на изложбата бе в 11:00 часа на 5 септември. То събра много приятели на Ирена и Цвятко, почитатели на изобразителното изкуство, колеги-художници (Ахим Пурвин, Стефан Мичев, Цветан Донковски, Нина Иванова-Донковска…). Откриването започна с обръщение на Дочка Иванова, приятел на семейството, учител от Плевен и собственичка на къща в Терзийско. Най-напред тя описа мястото на събитието:

Добре дошли в къщата на художниците, която смело мога да нарека културен център с почти тридесетгодишна история. Макар и далеч от София и другите културни средища на страната, нашите домакини Цвятко Дочев и Ирена Стоянова създадоха тук в планината едно уютно и приятно кътче, пълно с изкуство, където всеки е добре дошъл. В този дом на гости идват интелектуалци, бизнесмени, политици, лекари, учители и най-обикновени хора и всички са добре дошли. Те успешно накараха планината да дойде при Мохамед. Това се вижда от днешното събитие – колко хора сме се събрали днес тук“.

След това Дочка Иванова представи виновниците за събирането:

Цвятко Дочев е художник с повече от шестдесетгодишна практика, което е голямо постижение. Неговият творчески път е определен, когато е бил в 7-ми клас и е спечелил национална първа награда за картина на тема „Освобождението на България от турско робство“. Тогава той е решил – ще рисувам. По-късно завършва Художествена академия, пак е сред първите. След това се установява в София и започва успешна творческа кариера с уникален и разпознаваем стил. Има много успешни участия в изложби в страната и чужбина, много отличия – няма как да изредим всичките. За него най-ценно е отличието от 1974 г., когато е награден с първа награда за живопис „Владимир Димитров – Майстора“ на Съюза на българските художници. Той я разделя със Златю Бояджиев. За него това е голяма чест. Всички знаем кой е Златю Бояджиев. След това, през 2014 г., той още веднъж е поставен на пиедестала, когато Община Троян го прави почетен гражданин. За него това е много висока оценка за приноса му в културното развитие на Троян и региона.

Ирена среща Цвятко доста по-късно. Той е вече с три дъщери от първия си брак, доста картини и заслужена слава зад гърба си. Тя обаче го открива още като ученичка в ловешката Езикова гимназия, когато отива на изложба и вижда една негова пролетна картина. Тя се влюбва в неговия стил на рисуване и може би тази картина е причина тяхната пролет да започне. По желание на своите родители Ирена завършва Лесотехническия институт, специалност „Озеленяване“, но някак си душата ѝ е в рисуването. Отново открива Цвятко в София, нещо не им харесва там, те решават да се върнат в Терзийско и тук повече от тридесет години пишат своята романтична история и разкриват дълбока си душевност чрез картините, част от които можете да видите днес“.

Дочка Иванова сподели, че по-голямата част от картините на художниците вече украсяват офиси, хотели, административни сгради, някои са в частни колекции, други са в чужбина, а една дори е при Руския патриарх. Увери ни, че сме на гости на едно голямо и уникално семейство, в което всинца творят. Домът им е с отворени врати за всички, които искат да се докоснат до невероятната атмосфера на чисти човешки взаимоотношения, гарнирана с чашка или две уникална ракия, която Ирена приготвя с билки за всяка болка.

Изложбата бе открита от Донка Михайлова, кмет на Община Троян. Думите ѝ бяха много искрени. Струва ми се, че тя говореше повече като приятел и почитател на творчеството на художниците, отколкото като кмет на общината. Ирена Стоянова прочете вълнуващо есе, посветено на Цвятко Дочев, и за сетен път показа, че когато човек е талантлив, той е талантлив във всичко.

За Цвятко Дочев изложбата беше ретроспективна. Бяха представени картини от целия му творчески период, като се започне от най-ранните и се стигне до картини, рисувани през настоящата година. Ето част от тях (хронологично): „Първата картина с маслени бои“ (1957 г.); „Портрет Дядо Чочо“ (1960 г.); Дипломна работа на художника (1963 г.); „Боянската църква“ (1963 г.); „Пейзаж от Терзийско“ (1965 г.); „Букова гора“ (1966 г.); „Строеж“ (1967 г.); „Троянски грънци“ (1967 г.); „Пейзаж от Копривщица“ (1970 г.); „Боянска църква“ (1971 г.); „Манатарки“ (1971 г.); „Дядо ми Цвятко“ (1972 г.); „Коне“ (1972 г.); „Пейзаж от Южна Франция“ (1974 г.) „Троянска шарка“ (1974 г.); „Северно момиче“ (1985 г.); „Ескиз от Кувейт“ (1986 г.); „Троянска шарка 2“ (1991 г.); „Грънчар“ (1995 г.); „Пазар на грънци“ (1995 г.); „Белоградчишките скали“ (2013 г.); „Голо тяло“ (2013 г.); „Варене на ракия“ (2020 г.); (2021 г.); „Цветя“ (2021 г.); „Пейзаж от Терзийско“ (не е датирана); „Мадара – скалният манастир“ (не е датирана); „Портрет Маргарит Цанев“ (не е датирана)…

Изненада за мен бяха много романтичните акварели на Ирена, особено разположените под клоните на стария орех в дъното на двора. Слънцето много удачно осветяваше една от нейните картини – „Къщата на художника“, поставена върху статив в началото на двора. Лъчите му сякаш галеха багрите от платното, придавайки им причудливи оттенъци.

Върху маси в стаите и на двора имаше много почерпки – бира, изстудена под чучура, вино, билкови ракии на Ирена, кехлибарено грозде, вкусни ябълки, хапки, баници, сладкиши и всякакви вкусотии, донесени от приятели.

Бяхме в дом, в който има всичко – красота и уют, творчество, изкуство…, ромолящ чучур, ябълка с нависнали плодове, смокиново дръвче, сладки котета, домати, вековен орех и дори параклисче, посветено на Димитър Казаков – Нерон, приятел на семейството, който често е гостувал в къщата.

Тръгнах си изпълнен с положителни емоции. От все сърце желая на Ирена и Цвятко здраве и късмет, много нови картини и творчески успехи.

Васил Радойчевски

Споделете или харесайте

Автор

Leave a comment

Търси

Back to Top