Материалът е публикуван и в сайта Социалисти.бг [socialisti.bg]

България е най-бедната страна в ЕС. Именно затова е особено парадоксално, че левицата в лицето на БСП остана четвърта сила с едва 10% гласували за нея. Позорно за ръководството е, че социалистите получиха резултат, по-малък от този на малцинствената партия ДПС, и са четвърта сила — за пръв път в новата ни история! Явен е дефицитът на лидерство и визия, скъсана е връзката с хората и расте недоверието към партията при 2 милиона пенсионери, половината от които живеят под прага на бедност, при над половин милион работещи бедни, при масово загубилите бизнеса и доходите си около ковид кризата, при младите семейства. За БСП в година на три последователни избора гласува само едно твърдо ядро, което от април до ноември се стопи от 455 000 до унизителните 267 000 гласа. Сравнено с изборите през 2017 г., БСП губи близо 700 000 гласа. Някога милионната партия днес има около 80 000 членове, мнозинството от които са възрастни хора, които имат идейност, морал и принос за България, но имат и умората от неуспехите на терен.

Явно в ръководството на БСП никой не си е направил изводите, не е взел мерки — идейни, програми, организационни, кадрови. Никой не е направил обещавания анализ. Обратното — продължават напук да се чертаят линии на разграничение и конфликти, несъгласните са остракирани, сочени с пръст и подлагани на явни или скрити санкции. Обратно на примера от трудните първи години на прехода, когато БСП оцеля и се възроди върху съгласието и единството, днес отгоре биват налагани принципи като „Разделяй и владей“ и „Който не е с мен, е против мен“. Ако нещата продължават така, за БСП има риск с бързи крачки да тръгне по пътя на някогашния СДС — самоизолация, вътрешни конфликти и разделение, разпад. И не може да ни успокояват опорните точки, че БСП ще бъде „незаобиколим фактор“, че „без нас правителство няма да има“, че ще имаме „3–4-ма министри и даже председател на парламента“. В политиката, както и в спорта, незаобиколимият фактор е един — първият, победителят. А БСП за трети път не само не успя да е победител, но и затъва в тресавището на загубата на доверие и демотивацията. И виновни тук не могат да бъдат главно инакомислещите, наричани „предатели“. Защото, исторически, партията се е развивала винаги в условията на дебати и спорове — понякога даже остри. В БСП под една шапка през 1990-а имаше от комунисти до социалдемократи и социаллиберали, от крайни носталгици до реформатори. И БСП, спазвайки принципите на единството и диалога, успяваше да устои на репресиите, на реваншизма.

Защо БСП стигна дотук? Факторите са комплексни — идейни, организационни, кадрови, морални… А и защото БСП с удивителна лекомисленост похарчи двата свои безспорни политически капитала. Първият е успехът на президента Румен Радев. От осем избора (4 за парламент, едни европейски и едни местни) след 2016 г. БСП спечели само два — мажоритарните избори на президента Радев. С действията и принципната си позиция той се утвърди като новия национален лидер, стана гарантът на промяната. Но заради инат, егоизъм и загуба на връзка с реалността ръководството на БСП се забави фатално да подкрепи президента още през февруари, когато той заяви намерения да се кандидатира за втори мандат. Това цялата партия отчете като грешка. След това хора от най-тесния кръг на председателя се надпреварваха да отправят явни или завоалирани критики към държавния глава, да намекват, че „може да се появят и други номинации“, че „парламентарните избори са важните, а президентските — не“, че „президентът „бракониерства“ в БСП в полза на нов проект (днес БСП се готви за коалиция именно с тази партия, която тогава сатанизираше!?) и подкрепя вътрешната опозиция“. Но социалистите показаха, че подобни манипулации не могат да ги разколебаят — 96 % от гласоподавателите на БСП подкрепиха Радев, а тези среди в ръководството, които бяха срещу него, останаха в унизително малцинство.

Вторият пропилян капитал — да, БСП бе ярката опозиция срещу ГЕРБ, но в кампанията преди 14 ноември не каза и думичка срещу модела „Борисов“, обратното — искаше оставки в служебния кабинет, който реално започна ревизия на наследството на ГЕРБ и връщане на държавността. А публична тайна е, че опорните точки на тази реторика — антипрезидентска и съзвучна с тази на ГЕРБ — се пишеха от нямащи общо с БСП, но доверени на ръководството неформални политологични и журналистически центрове на влияние…

Лидерът на БСП подаде оставка. Но дали тази оставка е искрен акт на поемане на отговорност, или е финт с цел овладяване на властови позиции и реванш към недоволните!? Дали „оставка“ за някои хора не идва от думичката „оставам“!?

На БСП днес е нужно реално и присъствено заседание на Националния съвет, на което очи в очи да се кажат истините. Нужно е временно ръководство (след оставката на председателя), което да успокои партията и да осигури баланс и диалог. Нужен е и конгрес, който да очертае спешна антикризисна, спасителна програма за действия на партията, защото 267 000 гласа са катастрофа, от която даже и една 130-годишна партия да не може да излезе без мощно усилие, единство, диалог, съгласие, идейност, нов морал и принципи.

Проф. Светлана Шаренкова