Полк. Константин Каварналиев се завърна в Дойран

Полк. Константин Каварналиев се завърна в Дойран

Новини 0 мнения 40

Най-после правдата възтържествува!

Осъществи се отдавнашната мечта на членовете на Комитета за издирване и възстановяване на войнишки гробища и паметници – Троян (за краткост – Дойранският комитет) да бъде възстановен паметникът на полковник Константин Каварналиев край Дойран. Тържественото откриване на възстановения паметник се състоя на 1 август, а единадесет троянци от Дойранския комитет и техният приятел адвокат Теодор Цачев от Тетевен пристигнаха за събитието ден по-рано.

Седемметровият паметник, разположен на възвишение вдясно от пътя Валандово–Дойран, почти срещу отклонението за Гьопчели, се вижда от километри разстояние. „Грее“ – точно го характеризира Христо Йовчевски. Силуетът му напомня паметника на Апостола в София. Давайки си сметка, че утре ще бъде пълно с хора, спряхме да разгледаме паметника на спокойствие.

Две информационни табели указват пътя към паметника. Върху тях на македонски и английски е написано: „Този паметник е в чест на българския полковник във Втората балканска война“. Появата на подобна табела не бе възможна допреди две години, когато бе подписан Договорът за приятелство, добросъседство и сътрудничество между България и Македония. Паметникът наистина е красив, а надпис върху него гласи „В памет на полковник Каварналиев, загинал за свобода и родина, от 9-та дивизия“. Докато се любуваме на монумента, пристига камионче на общинското предприятие „Комунални услуги“ в Дойран. Работниците започват да монтират трета информационна табела в непосредствена близост до паметника.

В чест на българския полковник Константин Каварналиев, загинал в битката край Дойран на 23 юни 1913 година.

Следващата ни спирка е при градоначалника на Дойран г-н Анго Ангов. Въпреки че е под огромно напрежение във връзка с организацията по откриването на паметника, той ни приема веднага в кабинета си и ни запознава с последния вариант на програмата на събитието. Заедно излизаме от административната сграда, правим си снимка за спомен на фона на Дойранското езеро и оставяме градоначалника да си върши работата.

Справедливо е да отбележим, че сътрудниците на граничния пункт „Ново село“, както и жителите и гостите на Дойран, бяха информирани за предстоящото откриване на паметника. Мнозина ни питаха кой е Константин Каварналиев. Ето какво ни разказа за него Теодор Цачев, познавач на военната ни история:

„Полковник Константин Каварналиев е роден в Шумен. Завършил е военното училище, участник в Сръбско-българската война. Извървял е цялата йерархия от младши офицер до генералщабен полковник. През Балканската война е началник-щаб на 5-ти пехотен Дунавски полк. През Междусъюзническата война поема командването на 3-а бригада на 3-а Балканска дивизия, състояща се тогава от 32-ри и 42-ри пехотни полкове. Участва с бригадата си в боевете при Лахна и Кукуш.

След оттеглянето на север покрай бреговете на Дойранското езеро достига Дойран. Спира настъплението на гръцката армия. Съотношението на силите е повече от десет към едно в полза на гръцката армия. Със своите по-малко от 4 хиляди бойци бригадата на Каварналиев, с двата полка в непълен състав, поради големите загуби от предходните боеве при Кукуш и Лахна, успява да спре настъплението на над 40-хилядна гръцка войска. В един от най-сложните моменти при отбраната на Дойранската позиция лично полковник Каварналиев се запасва и с пушка в ръка повежда в контраатака на нож бойците си, при което е ранен от куршум или шрапнел в крака. Не обръща голямо внимание на раната си, мислейки че тя е лека, но за съжаление след няколко часа умира от кръвозагуба, поради това че е била прекъсната главна артерия.

Полковник Каварналиев е бил изключително обичан от войниците си. Посмъртно е произведен в чин генерал-майор. Паметник на лобното му място е вдигнат през 1917 г. (според някои източници – 1916 г., бел. ав.) от бойците на 9-та Плевенска дивизия. Открит е тържествено. През 1966 г. по време на кампанията по унищожаване на българските военни паметници на територията на бивша Югославия, паметникът на полковник Каварналиев е взривен варварски, след това е разкопан гробът му. Слава Богу, днес правдата възтържествува, паметникът е възстановен и ще бъде открит. До паметника на полковник Каварналиев са погребани и няколко бойци от 58-и пехотен полк, като техните кръстове също са възстановени“.

Откриването на възобновения паметник се състоя на 1 август и е част от усилията за честване на общото ни минало. Церемонията започна в 14:50, час по-късно от предвиденото в програмата, в присъствието на премиерите на Северна Македония и България Зоран Заев и Бойко Борисов. С приветствени слова към присъстващите се обърнаха градоначалникът на Дойран Анго Ангов и посланикът на България в Скопие Ангел Ангелов. Бойко Борисов и Зоран Заев поднесоха венци на признателност пред подвига на полковник Каварналиев. Веднага след това дадоха импровизирана пресконференция пред новооткрития паметник. Към тях се присъединиха Екатерина Захариева (министър на външните работи на България) и Ангел Джамбазки (български евродепутат).

По право троянци първи след официалните лица положиха венци пред паметника на полковник Каварналиев. Надписът върху единия гласи: „На полковник Каварналиев от община Троян“, а на другия – „Помним героите си, 34-ти пехотен Троянски полк“. Трите знамена, с които троянци се явиха на събитието – знамето на 34-ти пехотен Троянски полк, знамето на община Троян и националния флаг на България – добре открояваха групата и тя бе обект на внимание от страна на медиите.

Историята се твори от много личности, но в летописите остават, понякога заслужено, а друг път не толкова, имената на малцина – вождовете. По повод на описваното събитие медиите отбелязаха: „Премиерите на Македония и България – Зоран Заев и Бойко Борисов откриха в Дойран обновен паметник на полковник Константин Каварналиев“. Троянци обаче знаят истинската история на възобновяването на паметника. Струва си да я разкажем с няколко думи, за да не бъде забравена.

Идеята за възстановяването на паметника на полковник Каварналиев и Фердинандовата чешма е на Христо Данов, бивш кмет на Добродан и наследник на загинал край Дойран герой. Целенасочените усилия за възстановяване на двата паметника започват през 2004 г. с учредяването на Комитета за издирване и възстановяване на войнишки гробища и паметници. За реализирането на идеята са привлечени проф. Божидар Димитров, директор на НИМ, и ген. Михо Михов, тогава посланик на България в Скопие. Ген. Михов пише 6 ноти до македонското правителство, в които настоява да се разреши възстановяването на двата паметника. Пет от тях остават без отговор. Шестата нота е внесена чрез доайена на посланиците в Скопие. На нея има отговор, но той е уклончив – не казва нито „да“, нито „не“.

Междувременно са събрани пари за изграждане постамента на паметника на полковник Каварналиев. С помощта на проф. Димитров е изработена реплика на паметника и тя се съхранява в НИМ. Христо Данов има готовност в Дойран за започне работата по постамента. Разрешение обаче няма. Ген. Михов прави недотам дипломатично, но много патриотично предложение. Изграждането на постамента да започне без разрешение, а генералът да присъства на място, за да не бъде спряна работата. Отчаян, че работата не върви, проф. Димитров се свързва с местните власти в Шумен и вече изготвената реплика на паметника се издига в родния град на полковник Каварналиев. Тържественото откриване на паметника в Шумен е през месец ноември 2009 г.

Година по-късно градоначалникът на Дойран Глигор Чабулев намира повод да разреши възстановяването на Фердинандовата чешма. Тя е изградена в изключително кратък срок от троянци. Откриването на възобновения паметник е на 10 юли 2010 г.

Интересно е, че гранитните паметници на неизвестните войни от 58-ми пехотен полк са докарани от НИМ в Дойран в багажника на автобуса при едно от традиционните пътувания на троянци. Оставени са за съхранение в дома на Ангел Попов и сина му Бранко.

Проф. Божидар Димитров поръчва втора реплика на паметника на полковник Каварналиев. Именно тя бе докарана от София преди десетина дни и монтирана върху постамента, изграден от община Дойран тази пролет.

Най-щастлив от всички участници в събитието бе Христо Данов. Здравословните проблеми не му попречиха да стои повече от два часа при 40-градусов пек, за да види откриването на паметника. Да ни е жив и здрав!

Васил Радойчевски

Дойран – Троян, 31 юли – 1 август 2019 г.

Разгледайте снимките на Васил Радойчевски тук:

https://www.youtube.com/watch?v=F0MZZGbEXro&fbclid=IwAR2RBJRSNLWcifXQFi7RUrHzIQaPIr30RTigIttPBnFjsxWdfqKe8gambMA

Споделете или харесайте

Автор

Leave a comment

Търси

Back to Top