Из книгата „Писатели от Троян“. Съставител Георги Стоев.
II издание
Издава ИК „АЛЯ“ с финансовата подкрепа на община Троян.

Стойко Казанджиев е роден на 8 септември 1860 г. Умира на 19 май 1928 г. Завършил е гимназия в Пловдив и право в Лозана (Швей­цария).

Издал е: „Въздишки и ламтежи“, стихове (1884 г.); „Граждан­ската отговорност на държавата“; „На кола“, поема (1920 г.). В пе­риод на обществена пробуда той върви по стъпките на нашите ре­во­люционери–поети. В неговите песни и поеми кипи чувство на со­циалност.

Художественият похват на Стойко Казанджиев е от по-старата българска поезия.

Гладний

Пъп болезно го превива –
яд в стомаха му е влян,
мраз сърце му болно свива –
в горест клети е облян.

Ледни тръпки го превиват,
пред очи му вий се свят
и нозе му се превиват…
Ех, умре ще той от глад.

Няма деца и женица.
Проста хижа, нива, вол;
няма хлебец, ни солчица,
нито дрехи – гладен, гол…

Той е бедний надничар –
работеца – чудодей:
мил бездомник, блед клетник –
человечески пигмей.

Бедняк

В хижа вета сламеница,
слабо огън де мъждей,
бедняк с дрипави дечица
клет седи си и се грей.

Грей се клетий и трепери.
Няма хлебец, лук и грах,
глад у двори се не пери –
няма нищо сиромах…

Суха, бледа му женица
във кюшето свила врат,
на тланика две дечица
се превиват пълни с гад.

Студен вятър грозно цвили,
в проста хижа носи мраз
и на бедний чак до жили
всява тръпки – яден квас.

Използвана е скицата на писателя, направена от художника Бочо Донев за първото издание на книгата.

Текста можете да свалите оттук!

https://bsptroyan.com/wp-content/uploads/2019/08/Стойко-Казанджиев.pdf