Ще секне(м) ли гласът на троянци?

Ще секне(м) ли гласът на троянци?

Новини, Общински съветници 0 мнения 46

Всяко заседание на Общинския съвет крие изненади. Не бе изключение и последното (18.02.2021 г.). При обсъждане на бизнес програмата на „Общински пазари“ ЕООД, натоварено с издаването на в-к „Троянски глас“, председателят на Общинския съвет инж. Петко Пенков заяви, че на поредното заседание ще внесе предложение за закриване на вестника, защото е губещ.

Предложението на г-н Пенков поражда много въпроси, които не мога да не задам. Сигурно ще бъда обвинен в пристрастност, защото периодично печатам свои материали на страниците на „Троянски глас“. Съвестта ми обаче е чиста. За всичките 15 или 20 години, през които си сътруднича с вестника, не съм получил нито една стотинка хонорар, а за материалите, които биха могли да бъдат определени като политически, заплащам такса за платено съобщение.

Веднъж се разхождах в столицата на голяма държава. Исках да разгледам една от нейните забележителности – комплекс от сгради. Повечето от тях обаче бяха опасани със защитни огради. Течеше ремонт. С шеговити надписи строителите се извиняваха на туристите за причинените неудобства. Един от тях гласеше: „Днес – строеж, утре – история!“. Перефразирано по отношение на „Троянски глас“, пък и на всеки друг вестник, това означава: „Днес – журналистика, утре – история!“.

На страниците на вестника са отразени всички важни събития в града ни през последните 50 и повече години. Питам се, има ли цена историята и каква е допустимата „загуба“ за опазването ѝ.

При едно от посещенията на Зографския манастир в Атон група приятели бяхме допуснати да видим оригинала на „История славянобългарска“. Тя се съхранява при безпрецедентни мерки за сигурност – в помещение, в което не проникват слънчева светлина и прах, не може да възникне пожар и т.н. Ценната реликва е под стъклен похлупак с инертен газ. Опазването ѝ струва доста пари. Добре че монасите не ги определят като загуба, че току-виж я изхвърлили. Тъй де, да не обременява манастирската сметка.

За мен няма съмнение, че „Троянски глас“ е духовна институция. Коя духовна дейност носи печалба? Да не би читалищата и музеите да са печеливши? Не, не са. За да осъществяват дейността си, те получават държавна субсидия. Иначе щяха да са на загуба.

Но да оставим на мира музеите и читалищата, защото за тях се грижи държавата. В Троян обаче имаме Представителен общински младежки духов оркестър с мажоретки (ПОМДОМ). За дейността му Общинският съвет ежегодно отпуска чрез общинския бюджет 65 000 лв. Откакто съм съветник, никога не е представян отчет как тези средства са изразходени през изтеклата година, нито пък план как ще бъдат изразходени през настоящата.

Вярно е, че загубата на в-к „Троянски глас“ за миналата година е 26 000 лв. За този период обаче са излезли над 50 броя на вестника. Колко са изявите на ПОМДОМ през 2020 г. и репетирали ли са участниците в него пълноценно в условията на противоепидемиологични ограничения? Защо субсидията му не е съобразена с това? Ако приемем, че и двете институции – ПОМДОМ и в-к „Троянски глас“, са духовни и необходими на града, защо отношението към тях е различно?

Защо г-н Пенков предлага закриването на вестника само три месеца след приключване на абонаментната кампания? Как ще бъдат уредени взаимоотношенията с абонатите? Абонаментът не е пряко договаряне между читател и издател. Той се осъществява посредством Български пощи.

Защо не се предизвика обществено обсъждане на проблема? Нали „Троянски глас“ е трибуна на троянци. Ще спрем ли гласа им с лека ръка? Защо общинският съвет никога не е разглеждал състоянието на вестника и никога не е анализирал причините за загубата, която той генерира?

Все трудни въпроси. Вместо да отговорим на тях по-лесно е по болшевишки да закрием вестника. Както се казва: „Няма вестник, няма проблеми“.

Васил Радойчевски, общински съветник

Споделете или харесайте

Автор

Leave a comment

Търси

Back to Top