В бар-вариете „Нюанси“ – жива музика и коктейли
Антология, Новини 23.07.2021 г., 0 мнения 176Снимките от събитието можете да видите тук.
От най-ранна детска възраст завиждам на хората, които могат да отличат нотата „до“ от нотата „фа“. Аз не мога, пък и напълно съм лишен от чувството за ритъм. Въпреки това обичам музиката в цялото и жанрово разнообразие (с малки изключения, например чалгата). Ето защо с удоволствие приех поканата на Емил Ненковски да отида на 22 юли в бар-вариете „Нюанси“ на коктейли и жива музика. Впрочем поканата бе отправена още миналия месец (19 юни), но тогава я отклоних по уважителни причини – празнувах рожден ден.
Концертът на 22 юли е трети пореден след откриването на бар-вариетето. Първите два са литературно-музикални. В тях участват музикантите Емил Ненковски и Веско Ангелов, както и членове на театрално студио „Нюанси“. Третият е чисто музикален. Към Емил и Веско се присъедини Дидо Дишев. Дидо, Емо и Веско са от последните мохикани, изпълняващи жива музика в Троян.
Цената на билета (6 лв.) е повече от „демократична“, помещението – прохладно, обстановката – приятна. Първият коктейл е от заведението. Настанявам се удобно зад малка уютна масичка на първия ред, за да мога да снимам. До мен сяда Янка Герганова, дългогодишна учителка, интелигентна и очарователна жена, която не съм познавал досега. Обменяме по няколко приказки преди началото на концерта. Тя си спомня, че като дете е идвала тук на кино (два филма всяка седмица). В годините на късния социализъм тук се е помещавал младежки клуб (управлявал го е Генади Дачев), идвали са софийски актьори на кафе-театър. Истории, истории!
Емил Ненковски откри концерта. Той сподели, че бар-вариете „Нюанси“ се оформя като нова културна забележителност на Троян, място, където се предлагат неща, които трудно могат да се видят другаде. Идеята е подобни концерти да се правят поне веднъж месечно и да се превърнат в традиция. Камерна зала, малка уютна сцена, интимно осветление – всичко това създава особена атмосфера, в която се прави истинско изкуство.
Каква музика ни предложиха изпълнителите? Истинска, вечна – блуз, рок, евъргрийн, бг поп, кънтри, реге… Част от музикалните пиеси бяха в инструментално изпълнение, в други музикантите пяха поотделно или заедно, в някои, например „Милион алых роз“ и „Нашият град“, се включи и публиката.
Вече представихме музикантите, да споменем и техните инструменти. Покрай Дидо са подредени три китари – две акустични и една електрическа, всичките шестструнни. По едно време се появява и четвърта – малка, четириструнна (укулеле – хавайски национален струнен инструмент). В първия момент си мисля, че видението е резултат от вече изпития коктейл. Понеже отскоро съм малко недоскив, повдигам „цайсите“. Не, не халюцинирам, това е четвърта китара. Дидо ги сменя като каубой пистолетите – за всяко парче най-подходящата. Веско, макар и по-рядко, редува две електрически китари – „обикновена“ шестструнна и петструнна бас китара. Само Емо, горкият Емо, през цялото време свири на един и същ инструмент – клавирен синтезатор. Изглежда, че изпитва известно неудобство от този факт – по време на концерта остава полускрит зад партитурите. Но пък говори най-много от всички. То без говорене нищо не става, като се почне от Библията („В начало бе словото“) и се стигне до „оная“ работа. Но това вече е тема за друг разговор.
Мелодиите ми навяват приятни спомени от младостта. Припомням си това или онова влюбване, момичето до мен, топлината на ръцете му… Някои от парчетата са по-възрастни от мен, но си остават вечно млади. И аз се чувствам млад – не толкова тялом, колкото духом!
Вкусен коктейл, хубава музика, приятен събеседник – много ли му трябва на човек да е щастлив?!
Всяко начало има своя край. Концертът завършва, но публиката не бърза да се разотива. Дидо Дишев изпълнява едно парче на Стинг, като анонс към следващия концерт. Е, вече трябва да си тръгваме. Излизам навън и неволно поглеждам към небето. През облаците прозира луната – огромна и романтична. Дали пък да не се влюбя, пак?
Васил Радойчевски
Leave a comment