За седми път Ден на животновъда в Борима

За седми път Ден на животновъда в Борима

Новини, Общински съветници 0 мнения 153

На 17 юли 2021 за седми пореден път в Борима се проведе Ден на животновъда – желан и очакван с нетърпение празник на селото, който събира на селския площад боримци от близо и далеч. По преценка на организаторите, на празника присъстваха повече от 800 души, част от тях пристигнали от далечни краища на България, мнозина – от чужбина.

Идеята за организиране на празника е на Смаил Афъзов, кмет на Борима от 2007 до 2015 г. По това време има известно напрежение в отношенията между животновъдите и останалите жители на селото. То възниква, защото животновъдите не пазят подобаващо имотите на съселяните си от набезите на животните. Смаил Афъзов през 2014 г. събира животновъдите и им предлага да организират Ден на животновъда като своеобразно извинение пред съселяните си. Животновъдите приемат идеята и решават по ред всяка година да даряват по едно теле за празника. Тази година 500-килограмовото животно е подарено от семейството на Минко и Райчо Раеви. Останалите животновъди, както и жители на Борима (настоящи и бивши), даряват парични средства. Броят на дарителите непрекъснато се увеличава. Кметът на селото Мериян Афъзова прочете имената им от трибуната – цели две страници текст.

Денят на животновъда бе открит от Гергана Василева, секретар на местното НЧ „Напредък 1908 г.“. Кметът вдигна знамето на селото под звуците на химна на Борима, създаден през 1985 г. по текст на местния поет и дългогодишен директор на училището Андрей Василев. С приветствени думи към участниците в празника се обърна кметът на селото Мериян Афъзова. Тя прочете и поздравителен адрес от кмета на Община Троян Донка Михайлова.

С две придобивки за селото в навечерието на Деня на животновъда се похвали кметът на Борима.

Първата – нова, функционална и красива автобусна спирка, построена със средства на Стефан Манчев, боримец, живял дълги години в САЩ. Зад спирката е оформен детски кът. Децата могат да играят в нова детска площадка, а майките им, удобно настанени, да ги наблюдават и да общуват помежду си на чаша кафе. Ремонтирана е и построената през 1960 г. селска чешма. Върху каменното ѝ тяло е добавена малка скулптура на лъв. Това не изчерпва добрите дела на Стефан Манчев. Той е ремонтирал и железния мост, перилата на който мистериозно изчезват преди години.

Втората придобивка е етнографска сбирка в сградата на читалището, в която с усилията на кметството и читалището са събрани боримски носии и тъкани, както и предмети на селския бит от близкото ни минало.

Забелязах и трета придобивка – нов електронен часовник на фасадата на кметството. Върху екрана му последователно се изписват името на селото, текущото време, температурата и влажността на въздуха. Подарен е от жител на Истанбул, чиято съпруга е боримка.

Ястията за вечерята бяха традиционни – салата от зеле и моркови, боб яхния, телешка яхния и сватбарско жито. Гозбите, приготвени по боримски рецепти, бяха много вкусни. Екипът от готвачи бе представен на присъстващите от Мериян Афъзова. Сред тях бе и шестгодишната Бену Кехайова, малкият талисман на готвачите –  гаранция, че кулинарните традиции на Борима ще бъдат предадени на следващото поколение. Готвачите са започнали своята работа в 6 часа сутринта. В 6 вечерта, когато се появих на площада, салатата, бобът и житото вече бяха готови. В десет огромни ператници на слаб огън все още къкреше телешката яхния.

За доброто настроение на хората се грижеха оркестър „Нашенци“ и популярният певец Райко Кирилов. Със своите изпълнения той завладя вниманието на публиката. Около него на сцената пред кметството се виеха кръшни български хора. Присъстващите на тържеството се веселиха от сърце. Група емигранти помолиха певеца да изпълни за тях песента „Облаче ле бяло“. Мнозина пееха заедно с певеца, а очите им се просълзиха. Друга песен, с която ще се запомни участието на Райко Кирилов, бе „Моя страна, моя България“.

Тъжни са умиращите ни села в своя делник. Може би затова толкова желани са празниците в тях, когато – макар и за кратко – площадите оживяват и напомнят за пълноценния живот на българското село в близкото минало. Впрочем Борима все още е живо село, наброяващо около 760 жители. Освен животновъдството, тук са развити дърводобивът и дървообработката. Има цех, в който се произвеждат електротехнически изделия. Училището и детската градина са действащи. На празничния площад бе пълно с деца – бъдещето на селото (дай Боже!).

Тържеството завърши с красива заря. Присъствахме на един истински народен празник. Да сме живи и здрави да го направим и догодина!

Васил Радойчевски

Споделете или харесайте

Автор

Leave a comment

Търси

Back to Top